Монолог

   „Знам, че нищо не знам“

                                        Сократ

Кушията свърши, финалът е близо.

И падат талази със прах от копитата.

Животът за миг покрай мен се изниза,

дори няма смисъл за него да питате.

Във тази кушия аз сам съм участник

и яздя предимно извън коридорите.

Отчасти живея, умирам отчасти,

но свикнал е лудият някак с умората.

А Господ си мисли, че яздя пегаси.

Препускам по вятъра чак до финалите.

Когато с краката напред ме изнасят,

не ще се учудя, че празна е залата.

Едва ли земята след мен ще пропадне,

дори да ме стяга въжето за гушата.

Но искам от времето миг да открадна,

когато с възторжена обич ме душите.

Проспал съм проблема и факт е, че страдам.

Навярно и Данте объркал е темата.

Захлопнат ли с трясък вратите на ада,

ще може от мен интервюта да вземате.