Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2020 20:41 - НИЕ-472 На гости у братя Галеви
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 406 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОТ КОЛЕДА ДО ВЕЛИКДЕН  НА ГОСТИ  У  “БРАТЯ ГАЛЕВИ”

 

Избрах да започна с ТЕЗИ, тъй като са повече забавни (за четене), отколкото опасни за бъдещето на България.
Ама много са прости, горките “Галеви”. И го “отнасят” първи. Което е достатъчно за едно добро демократично начало.

·                      В някаква местна кръчма в Банско (комплекс “Стражите” с управител Ани Пенчева) известната фолкпевица Лия, бившият висаджия Димитър Димитров-Маймуняка и гардовете им, в 3 и половина през нощта си спретнали екшън със стрелба. Полицията преброили над 30 пробойни в тавана на механата. Ани Пенчева обяснила това така: “...един господин, когото не познавам... ако е имало стрелба, то аз не съм била тогава там... по тавана дупките са стари много отдавна...” вместо да обясни на полицията, че Лия и Маймуняка просто са редували автентични за Банско народни инструменти в определена последователност.

·                      В един часови вестник (“24 часа, 28 януари 2000) попадам на страхотен “анализ”. Страхотен, защото е ясно само едно - че конкретният му повод са поредните разправии кой да води националния по футбол, срещу колко и докога. Иначе заглавието говори едно, съдържанието – точно противоположното, а позицията на автора Едуард Папазян по проблема е от “осанна” до “разпни го”. Добре поне, че се е подписал.
Заглавието: “Христо С. отново разпнат”.
Съдържанието: “По-малко от 100 дни след назначаването му от БФС на поста директор на всички национални отбори по футбол, кавалерът на “Златната топка” за 1994г. тегли една пловдивска благословия и за втори път абдикира от държавния тим. Година по-рано Христо съобщи, че няма да играе в националния отбор при това ръководство. Причина беше смяната на треньора Димитър Пенев и изгонването на Любо Пенев заради прословутата реплика за супата. Преди 2 години проблемите дойдоха от капитанската лента. Стоичков и Трифон Иванов не можаха да си я поделят и махленските разправии помежду им доведоха до резила на световното във Франция. Проблемите днес тръгнаха от изказване на Стоичков по адрес на Илиян Илиев, когото новият треньор Стойчо Младенов повика отбора - “Ще подмладяваме ли  националния или да се събличам и аз!” ... Този път Стоичков е наистина сам. В националния отбор единствено Ивайло Йорданов е твърдо с него. Ситуацията е твърде сложна и за футболния съюз. Ако Славков, Вуцов и останалите от “Кърниградска”19 твърдо застанат зад Камата, рискуват да лишат националния от 5-10 футболисти точно, когато отборът трябва да се обиграва за започващите световни квалификации. Още при предишния треньор Димитър Димитров-Херо се видя, че схемата “Стоичков втори човек в националния” има нужда от много доизпипване, за да заработи. ... Какви са вариантите оттук нататък? За човек с амбициите на Стоичков има само два поста, които биха го удовлетворили. Единият е президент на БФС. Другият, който също би прилягал на Стоичков, е спортен министър. Пред Стоичков стои и един трети вариант – да отиде в някоя треньорска школа, да вземе лиценз и тогава вече да атакува отново националния отбор. Защото е сигурно, че името Христо Стоичков още дълго време ще бъде визитна картичка на българския футбол пред света. Но това е в бъдеще. А сега Стоичков ще се цупи и ще дава интервюта. Това поне го може.”
Един журналист може да се опита да свърши някаква полезна работа за читателите си, заемайки определена, независимо каква, собствена позиция, която поне да ги ориентира. Иначе е безполезен за обществото им. Или може би тъкмо така е полезен за собственика на медията в която работи. Ех, Папазяне, Папазяне...
Споменах медията и свързаните с нея лица (редколегията на “24 часа” – преди 50-на страници, а вдъхновителите пак!, дори преди 5-6 страници) в точно определен МОЙ ракурс. За да няма различни тълкувания, повтарям: Тия не стават! Нещо повече – вредни са за нова България! Още нещо повече – Те отлично го съзнават и го правят целенасочено!

·                      В подкрепа на горното. Обръщам страницата на вестника в който е статията на Папазян за Стоичков и чета още един “анализ”. Наречен е “Защо бездарникът се смята за гений?”. В подзаглавие е изнесена есенцията на съдържанието – “Учени: Некадърниците не могат да осъзнаят колко са загубени”. Зачетох се, защото си помислих, че е във връзка със “Златната топка от 1994 година”:
“За разпознаване на компетентността трябват същите умения, които са необходими, за да бъдеш компетентен. Следователно некадърните страдат двойно – те не само правят грешни изводи и вземат неправилни решения, но и тяхната некомпетентност им пречи да го проумеят.”

Следват коментари на някакви резултати от работата на някакъв американски професор и неговия асистент. За Стоичков и за стоичковците няма ни дума. На всичкото отгоре Компетентентът, написал статията, не се е подписал. Щях да го “прескоча”, защото, Бога ми, глупаци – много. Обаче към статията има една голяма снимка на заглавната корица на книгата на Филип Димитров “Ибо живяха, Господи” (романът е издаден още през 1991 година, материалът е писан 9 години по-късно!) и върху нея с фотошоп е повторено същото заглавие на статията: “Защо бездарникът се смята за гений?”
Разбрахте ли сега къде го тресе сачмата тоз “журналист” и защо е анонимен. В редакцията на “24 часа” е бъкано от такива. Ако трябва да бъде съвсем точен: всичките са такива. Бездарници, в смисъла на подчертаното от мен във въпросната статия.

·                      9.02.2000, вестникът е “Труд”, страницата 2-ра, което идва да подскаже, че материалът е важен за редактора – “Комунисти ще съдят СДС и БСП в Страсбург заради отнетите с реституция имоти на БКП. “Ние сме нейните наследници и имотите, парите  и архивът й трябва да бъдат при нас”, заяви лидерът на сегашната БКП Владимир Спасов, вчера.”
Какъв е тоя Владимир Спасов повече – наглец или смешник? Мисля, че е повече нагъл, защото “майка му” БКП  много повече е убивала хора, отколкото е крала парите им. И като отчетете, че на години е над 70 в момента, замислете се какви е деца гледала, гледа и днеска, тяхната мама престъпна. Затриха три поколения българи, сега гледат към четвъртото и се надяват морето да се подкваси. Ето това е смешното.

·                      13.02.2000, пак “Труд”:Павел Чернев, внук на Вълко Червенков заведе дело срещу управата на националния парк “Цион” в американския щат Юта за обезщетение. 40-годишният Чернев настоява да бъде възмезден, защото през 1998г. паднал от стълба, докато берял кайсии в овощната градина “Фрута”. При инцидента левият му крак се заклещил между стъпалата на уреда и бил счупен на две места, а костта пробила кожата. Чернев се възстановил трудно, а сега ходенето му причинявало силна болка.”
(Понеже името Павел Чернев ще стане известно през следващите години – националист от ВМРО (2001), депутат от Атака (2005), лидер на партия “Свобода” (2006)..., се помъчих да разбера дали става дума за един и същи човек или е съвпадение на имена. Не успях с категоричност. Никъде не пише, че депутатът Чернев е внук на Вълко Червенков. Роден е в 1969-та и към 1999г. би бил 30-годишен, а не 40. Обаче през 2003 година “претърпява тежка операция поради спортна травма”. Умира 2016 година.)

·                      22 март 2000, в”Труд”, Соня Гълъбарова: “Кукери с маски и геги ще гонят днес силите на злото на национален протестен митинг в  София. Той се свиква от КНСБ и е насочен срещу срочните трудови договори, безработицата и бедността. Кукерската група ще извърши символично пролетно почистване на злините в държавата. Част от тях ще бъдат преоблечени като оплаквачки и ще жалят за хала на народа. Те ще овикват тежките данъци и осигуровки, непосилните цени на парното и тока, каза лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов.
Точно по същото време един от бившите синдикалисти на другия доктор Тренчев - Олег Чулев, който днес е шеф на Националната служба по заетостта казва пред “Труд”: “Във фонда са останали пари, колкото да не е без хич. Разплатихме се с безработните за март и се оказахме с продънени джобове. Сложил съм лимит на командировките, телефоните, тока, водата, хонорарите. Вече ме посъветваха с останалите малко пари да купя 200 000 шапки, да ги раздам на безработните и да ги сложа на всички кюшета в страната да събират пари.”
200-те хиляди шапки със сигурност са купени. Ще ги виждаме години наред, по кьошетата не, а по центровете на големите градове, където ще се провеждат оплакваческите национални митинги на синдикатите. Картонени едни, тип каскетче с козирка, лилави. И лилави потничета за отгоре върху дрехите, да са в тон с шапките. Смешни хора, за съжаление.

·                      В подкрепа на горното ми твърдение, че ТЕЗИ са смешни и жалки.
1-ви май е техния трудов празник от един век, че и повече. Откак всенародните Манифестации в негова чест са отменени за народа, са отминали едва 10 години. Вече се провеждат Шествия, които стават все по-рехави и рехави и завършат обикновено с пикник пред някоя Братска могила, където има евтини кебапчета и бутилирана бира. След още десетина години кебапчета и бира няма да има, което вероятно ще откаже “лилавите” да участват в шествията и в тях ще останат само “червените”... само най-червените - увредените и гузните.
А тази година специално - вероятно заради Конфликта с голямо К около споровете вътре в БСП “за” или “против” НАТО – “социалисти се сбиха на 1 май”, пише в “Труд”: “Юмруци и обиди си размениха социалисти на вчерашния митинг. Повод за сбиванията бяха освиркванията и виковете “Натовски подлоги” и “Социалдемократични послушници”, с които десетина души от младежкото революционно движение “Че Гевара” и БСП-марксисти, се опитваха да заглушат думите на Първанов и Овчаров. “Провокатори винаги е имало, но си правят лоша услуга – ще ми е много трудно да удържа някои леви движения в ръководството на партията след такива прояви”, коментира Георги Първанов. Митингът на “социалния протест” беше и първото мероприятие на Румен Овчаров като шеф на столичната организация на БСП. Той пък заяви: “Синият октопод трябва да бъде смазан! Иван Костов да се омита, за да направи път на по-честните.”
Каква революционна ярост и смъртни заплахи, а, от страна на “по-честните”?!
Забелязали ли сте каква голяма подигравчийка е Съдбата? Покрай празнуванията за Първи май, течеше стачка на пилотите от авиокампания “Балкан” за по-високи заплати. Паралелно с това в цялата страна имаше синдикални протести против приватизацията на предприятията. Лидерът на КНСБ Желязко Христов избра да присъства лично на митинга на работниците от Комбината за цветни метали на гара Искър в София. Нататък по “Труд”, 5.05.2000: “ Предприятието е бивша собственост на фирма на влезлия в затвора депутат от Евролевицата Цветелин Кънчев.”

·                      Цветелин Кънчев? – Ако не го познавате, да ви запозная пак.
Циганин от Златица, роден 1967-ма. Като тинейджър прави дете на една 14-годишна от махалата. Не се женят, но “са свързани със свещена клетва”. После добавят 3 или 4 деца още. Типично за етноса му далеко преди да стане “евророма”. Има едно много по-късно интервю с него, в което той се хвали “Баба ми живее на село. На 99 години е и да е жива и здрава. Пушачка е от 14-годишна възраст.” – Също така много циганска работа.
При новия вятър на промяната Цветелин записва УНСС в София. (По някои вестници “го записват”.) Завършва го и влиза в парламента през 1997г. от листата на БББ на Жорж Ганчев. След една година се прехвърля в Евролевицата на Александър Томов, заедно със създадената от него партия “Евророма”. Става секретар на Националния партиен съвет на Евролевицата по връзките с частния бизнес и малцинствените групи. Нали си е циганин... През 1999 г. имунитетът му е свален и му е наложен домашен арест, а февруари 2000г. Софийският окръжен съд с председател Нели Куцкова го осъжда ефективно на 6 години затвор за побой и отвличане. В края на април 2005г. Ангел Марин, вицепрезидент на Георги Първанов, го помилва. В много по-късни интервюта  Цветелин Кънчев се хвали със семейните си приятели Ахмед Емин, секретарят на Ахмед Доган, който се застреля при странни обстоятелства, с Атанас Милев, който пък е застрелян от крадец, влязъл в дома му... “Навремето Кеворк Кеворкян през 2003 година навърза няколко последователни събития. през 2003 г, По делото ми двама полицаи се самоубиха, един прокурор от Апелативния съд получи инфаркт, мъж от Окръжна прокуратура стигна до кофите за боклук. Тоест, искам да кажа, че тези, които ми спретнаха делото, не видяха нищо добро.” (интервю във в.”Шок” от 2005 г.) От други интервюта пред същия вестник научаваме, че “Единствените дами, свързани с политиката, които събуждат някакъв трепет у мен, са Татяна Дончева и Велислава Дърева.” От там научаваме още, че Георги Илиев (по-малкият от братя Илиеви) е бил любимец на баба му.
Добавям: През 1993 година още, докато Кънчев следва в УНССС,  Мето Илиенски го простреля в гърдите - не съм забравил. (Впрочем Мето Илиенския изчезна без следа!) Певецът Азис е роднина на Цветелин. Брат е на жена му. Вуйчо на децата му. Що пък Дон Цеци да не бъде собственик и на части от Комбината за цветни метали в гара Искър. Цветните метали също са любими на циганите. Открай време
Къде ги четеш тези работи бе, момче? – чувам разни гласове. – Ами във вестниците ви бе, батьовите. И то далеч не само “жълтите”:
- в.”Стандарт”, 19 януари, 2000: “Подсъдимият за побоища и рекет депутат от евролевицата Цветелин Кънчев беше похвален изненадващо вчера в съда от актрисата Аня Пенчева и шоумена Димитър Туджаров-Шкумбата. Аня Пенчева го описа като щедър дарител. Помогнал за празненството послучай 60-годишнината на Невена Коканова. Шкумбата припомни дадените от него над 1 млн. лева за построяването на църквата на Ванга в местността Рупите.”
- в.”Труд”, 10 февруари 2000, Иван Татарчев: “Не познавам в детайли делото, но ми се струва, че присъдата няма да издържи. И трудно може да се повярва на криминално проявени лица, каквито са повечето свидетели. Познавам Кънчев като бизнесмен и водач на ромите. Слуховете, че той се е ползвал с мое покровителство, са глупости. През мен никога не е минавала преписка, свързана с него.”
- в.”Сега”, 9 юни 2000: “Сред многобройната публика на делото на Кънчев  вчера бяха писателите Дончо Цончев и певицата Ваня Костова. “Познавам го от 16 години (значи от 1983-та, бел.моя), но не е такъв, какъвто го представят в медиите”, каза тя.”

А като ти, авторе, навързваш толкова много различни личности от познатите на Цветелин в някаква “схема”, твоя схема, можеш ли да обясниш какво ги свърза, освен лична харизма и лъчезарност, да кажем? – продължават да настояват гласовете ви.
- В едно от заседанията на съда било споменато, че за интеграцията на ромите в България са дадени 200 милиона лева досега, които са минали през управлението на цигански организации като “Евророма”. Цветелин Кънчев възразил, има го цитиран: “Не са 200 милиона, 400 са!” А аз ще цитирам една от многото статии, посветени на тази прословута интеграция – “24 часа” от 28 юни 1999. подписала се младата изгряваща журналистическа звезда Кристина Кръстева: (да не се бърка с по-възрастната Красина Кръстева)
“Кабинет за полова просвета радва “Факултета”. “И презервативи ни дават без пари и ни уважават”, казват ромите от този софийски квартал. Само за месец през кабинета са минали 275-ма. Надя, която посреща пациентите и завежда амбулаторния дневник и личните карти, и раздава “подаръците” се справя с отговорната си задача, дори я пратили една седмица в Лондон. На курс е ходил и 23-годишният Валентин Благоев, координатор на проекта.”

Толкова много пари няма как да не бъдат контролирани от съответни “органи в държавата”. Като се има предвид, че Цветелин Кънчев го съдят хората на Иван Костов, едва ли в тези “съответни контролиращи органи” са негови хора. Други ще да са. Кои? Е, баба му Станка на Цветелин... А може би Кристина Кръстева ще знае. Що не я питате. И тя е ходила в Лондон. Кой я е изпращал/изпраща? – Четете нататък в следващите НИЕ-7,8,9. Няма да я пропусна.

Понеже споменах Лондон – няколко международни далавери с друг тип “братя Галеви “

·                      Първата копка на каскадата “Горна Арда” бе направена на 26 октомври 1999г. в присъствието на премиерите на България и Турция Иван Костов и Бюлент Еджевит. Проектът е твърде мащабен. По поречието на река Арда ще трябва да бъдат изградени 3 язовира: “Мадан” със 108 метрова стена, “Ардино” – 101 метра и “Китница” – 96 метра. Към тях ще заработят 3 ВЕЦ-а с обща мощност 160 мегавата. Срокът е 6-годишен, цената – около 210 милиона долара.
Защо включвам тук проекта “Горна Арда”? – Защото НИЩО няма да излезе от него. Ще бъде забравен, без никакви изгледи да си бъде припомнен, или да бъде припомнено на неговите замислители, за ПАРИТЕ.

·                      Плановете за втори мост над Дунава между България и Румъния са много стари. За разлика от каскадата “Горна Арда” (чиито причини за отлагането са неясни), то, защо досега до Румъния може да стигне само по “Дунав мост”, е ясно. Във времената на комунизма построяването му е било въпрос на политическо решение. Ако го има втория мост и, не дай боже, възникне разделителна ситуация между “братските страни”, ще трябва да се затварят/контролират две артерии вместо една. “Айде сега граждански капризи”, както мислят военните тикви по целия свят, хеле пък ако са социалистически.
(По същата причина например, при бай Тошо по околовръстното шосе на София, доколко изобщо го имаше, нямаше никакъв транспорт. Представете си, че недоволни... части искат да стигнат от единия край на столицата, да речем Казичене, до другия й край, да речем Горна баня. Ако има добро околовръстно, това става за минути. Пък ако го няма, недоволните ще трябва да минат през центъра на града. Където “нашите” ги чакат на военното училище на 4-ти километър, на кръстовището с “Алея Яворов”, на Орлов мост, пред сградата на Народното Събрание, на Мавзолея, в “триъгълника на властта”, на “Руския паметник”, на Красно-то село... все места на съсредоточие. Къде къде по-лесно е така за “противодействие и възпиране”! А всекидневната нужда на гражданите да се придвижват къде остава, питате. Кого питате, мене ли? – Не искам да се отплесвам.)
В годините на демокрация ВСИЧКО стана сложно. (Те затова и комунистите много рипат срещу нея, ама нали обещах да не се отплесвам.) Ето например – Докато нямаше войната в Югославия, за втория мост с Румъния при Видин никой не се сещаше. А когато НАТО разруши сръбските мостове по Дунав, комунистите ни веднага заплакаха, че така “Запада ни изолира от Европа. Вече няма как да стигнем до Виена”, представете си. Тогава, описвайки събитията от миналата 1999 година, прескочих тази тяхна наглост. Но днес, когато в Косово вече действат мироопазващите сили на KFOR, особено след като и България се присъедини към тях със строителен батальон в началото на 2000 година, няма да им простя, замълчавайки. Нямам възможност да ги изтипосам всичките, но слугинските “часови” и “трудови” вестници – ох, на батя!
- Например в. “24 часа”, 6.11.1999: “Всеки път, когато поискаме втори мост над Дунав, вместо гол отказ румънците ни разиграват абсурдистки етюд. “Искате мост? Добре, но ако построим още 7. Добре, но ако направим и язовир за 2-3 млрд. долара. Добре, но ако махнете АЕЦ. И т.н. Поредната им реплика е: Добре, нека мостът е при Видин, но само ако пътят след него кривне към... Молдова. А финалната вероятно ще бъде: Добре, но нека мостът да се строи надлъжно на реката, по талвега.”
Толкова е нагло и невярно това, че никак не е случайно защо този “журналистически материал” не е подписан.

·                      Когато темата за втория мост малко омръзна на населението, румънците станаха “отровители”. Един бъдещ главен редактор на в.”168 часа” (от 2009) и едновременно с това и зам.главен редактор на “24 часа” Борислав Зюмбюлев (от 2012) написа през миналия ноември (1999) във в.”24 часа”: “Българските власти продължават да гледат по живковски (Зюмбюлев е роден 1968г. – бел моя) на трансграничните замърсители. За режима в София това е междудържавен въпрос, който се урежда чрез кулоарна дипломация, явни и тайни срещи, телефонни обаждания, обвързване на различни проблеми – мост, АЕЦ, обгазяване и с банкети, разбира се.“ (Тъкмо да попитам за кой “режим в София” става дума и Зюмбюлев сам си призна - Не е живковският, тогава нямаше проблем “мост”, проблем “АЕЦ”. Значи за режима на Костов става дума!)
Всъщност “обгазяването” на река Дунав се оказа, че идва от Сърбия. Когато братята сърби престанат да изливат някакви отрови край Прахово (разправят), Дунав живна и “рибата престана да измира”.
Ще кажете, че Зюмбюлев е бил заблуден случайно. На колко години сте? След петнайсетина години, когато Комисията по досиетата на Ефтим Костадинов започне да публикува списъка с агенти на ДС, ще се окаже, че цялото журналистическо обкръжение от учители по занаята на младия Борислав, са вътре в списъка. Него обаче го няма там, ще продължат да настояват неговите защитници. Че как ще го има, когато той в 1989 година  е бил на 20 години и още се е мотал в журналистически факултет на СУ. Но пък ще намерите името му като участник в студентска програма “Ку-ку”.

·                      Ще взема да завърша този раздел, така както го започнах – с полицейска новина. В началото на март 2000 година в родното си село Мрамор, Тополовградско бе убит Желязко Демирев-Императора, царят на иманярите у нас. Далеко преди 10 ноември, още от 70-те години, е било известно на службите в комунистическа България, че той се занимава с иманярство. Никой обаче не му е пречел, даже властта му е разрешавала да участва в международни нумизматични търгове (златните римски монети са били неговата страст). Притежавал е цял парк от луксозни коли още по онова време. А казват днес, че е бил преследван от закона (напр. в.”Новинар”, откъдето са тези архивни сведения). За последен път бил осъден условно на 17 месеца затвор през 1997 г. за кражба на антики. Няма сведения да е лежал в затвора за дълго.
Защо? Убеден съм, че следващото ще ви помогне. Всеизвестен демократичен факт е, че Митьо Гестапото (познавате го от моите записки – последният шеф на Шесто управление на ДС) притежава най-голямата колекция от златни монети в България. И той е редовен участник в международни нумизматични изложби. И него никой не го пита дали пък Императора не е бил троянският му кон в иманярската мафия преди 10 ноември 1989! Ако питате кой го е убил, не се знае. МВР на стария Богомил Бонев и на новия Емануил Йорданов, както и всички следващи МВР-та до наши дни, не намериха извършителя, да го питат поне кой е поръчителят на убийството на Императора. Интересно ми е, когато Димитър Иванов-Гестапото умре, кой ще наследи колекцията му – наследниците му или другарите му от БСП? Кои другари – от кръга на “Позитано” или от “ресторанта Монтерей”?
Точно тук му е мястото да ви преставя една новина в аванс.
На 14 септември 2008 г. “внезапно почина от сърдечен удар” (това е разпространеният текст за новината в официалните медии) първият по популярност български археолог Георги Китов, наричан още “българският Индиана Джоунс”. Смъртта го застига на 65 години на “терен” – имам предвид не в болница по спешност, а директно на разкопките на могилата при Старосел. “Членовете на експедиция ТЕМП правели изкуствено дишане и сърдечен масаж на колегата си Китов в продължение на 15 минути. Безуспешно.”
Защо свързвам смъртта на Георги Китов, събитие от 2008 година, с убийството на Желязко Императора в 2000-та година?
“През 2001 г. Китов е лишен от правото да ръководи разкопки за една година и е отстранен от Съвета към Археологическия институт при БАН. Причината е, че през 2000 г. с екипа си е разкопал три могили при Старосел, за които е нямал разрешително, неправомерно е използвал земекопна техника и е разкопавал няколко обекта едновременно, без да е възможно да ръководи работата на всички тях. Също така без разрешение за проучване е влязъл през иманярски изкоп в гробницата при с. Александрово, до Хасково. Според протокола от заседанието на Съвета, са „нарушени редица основни норми и стандарти на професионалното археологическо изследване“. От своя страна, Китов защитава бързия темп, с който разкопава голям брой могили ежегодно и употребата на машини, като сочи опасността от това иманяри да стигнат до предметите първи.”
(Съобщението и днес “виси” в Мрежата. Голямо нещо е Интернет!)




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462703
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031